Четите в България

След публикуването на брошурата "Чърти от живота и списателската дейност на Любен С. Каравелов" през март 1885 г., само месец по-късно излиза книгата на Захарий Стоянов “Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджа /1867-1868/”, която е посветена на Христо Иванов Книговезеца – смятан за "най-стария апостол на българската свобода". Авторът очевидно избира да отдаде почит именно на него, тъй като Христо Иванов му предоставя най-много информация относно Левски и четите, ръководени от тримата войводи. Захарий Стоянов скромно определя своя труд като "начало за изучаване делото на войводите". В предговора си той защитава правото си да проявява лични пристрастия към описваните събития: "Имам право да кажа, че не се стремя прекалено да прикривам своите симпатии и антипатии по отношение на някои ситуации и обстоятелства. Напротив, ще ми бъде приятно дори ако успея да улавям духа на времето, в което пиша." /З. Стоянов, Четите в България, Пловдив, 1885/