Публицистиката на Михаил Арнаудов

Пристрастията на Емил Димитров към значителната фигура на М. Арнаудов и неговото литературно-научно и документално наследство са датирани отдавна и до момента се проявяват в множество публикации с различен жанр. Най-забележителните сред тях са „Досието на Михаил Арнаудов“ (2007) и сборникът с публицистични текстове, който за пръв път събира творбите му (Арнаудов М. Дневник. Публицистика. Речи. Съставителство, встъпителна студия и бележки от Е. Димитров, С.: „Изток-Запад“, 2010). Настоящото изследване е ново допълнение в тази насока, което обобщава, концептуализира и завършва предишните усилия на автора относно специфичния аспект от наследството на Арнаудов. То е основано – поне в основата си – върху коментарни текстове и цялостната научно-изследователска дейност по събирането, издаването и анализа на публицистиката на Арнаудов. Изследването демонстрира уникалния подход на автора: задълбочаване във конкретен контекст с все по-дълбоки проучвания, преминавайки от емпирични открития към теоретично-концептуални осмисляния. Това изследване предлага внимателен анализ върху значим дял от богатото творчество на Арнаудов - част, която до момента не беше известна както за широката аудитория, така и за специалистите в областта.