Възрожденският род Тулешкови 1750-2000

Преди три или четири десетилетия, по време на срещи с читателите си, писателят Димитър Мантов, известен със своите исторически романи, често акцентираше на един справедлив и логичен извод от наблюденията си: всеки народ представлява едно цяло, състоящо се от безброй родове. Тоест, той е единство, а не просто механично събиране на отделни родове.

Родът като понятие – биологическо, историческо и юридическо – включва дълготрайна връзка между хората чрез кръвни линии, генетични характеристики и физически черти; те споделят сходства в характерите си, дарбите и наклонностите. Тези свойства са близки помежду си в рамките на конкретния род и могат да бъдат забелязани както в цялостната картина на рода, така и в индивидуални черти като трудолюбие или сръчност. При анализа им стават ясни качествата на различните родове. Разбира се, тези характеристики не са постоянни; те се развиват постоянно под влияние на смесвания с представители от други родове – мъже и жени въвеждат нови физически и духовни качества от произхода си.

Същевременно историци и антрополози отбелязват важността на времето: докато през древността и до известна степен средновековието приликата между членовете на даден род била очевидна по отношение както на характера им така и външния вид , то за новото време това вече не е валидно. Освен това много от белезите свързани с понятието „род“ — например трайното местоживеене в определено населено място — вече практически не съществуват. В последните векове особеността за общо местопребиваване при членове на рода губи значението си спрямо миналото.

Тази констатация важи напълно за повечето български родове, включително Тулешковия.

Започвайки преди векове от малкото градче Дряново, този род се разраснал и разпръснал из България и целия свят: присъства навсякъде - в Европа (включително Австралия), Нова Зеландия, Венецуела,, Канада , САЩ , Южна Африка ... Членовете му гордо носят своето фамилно име носейки със себе си чувството за българска национална идентичност.