Строителите на съвременна България (луксозно издание)

В обширния си труд Симеон Радев разглежда значими събития от историята на младата българска държава, включително: Берлинския конгрес и последвалото разпадане на Санстефанска България, избора на Александър Батенберг за княз, изготвянето на Търновската конституция, конфликтите между консерваторите и либералите, разделението в редовете на либералите, суспендирането на Конституцията от княза, подготовката и реализирането на Съединението между Княжество България и Източна Румелия, Сръбско-Българската война, преврата срещу княз Александър I и неговото възстановяване с помощта на Стефан Стамболов. След това следва абдикацията му и формирането на регентството с дипломатическите усилия да се запази независимостта на страната. Споменава се също русофилските бунтове в Русе и Силистра както и тяхното потушаване.

В книгата "Строителите на съвременна България" Радев представя психологически портрети на множество важни фигури от българската история като: Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Драган Цанков, Александър I Батенберг , Захари Стоянов , Гаврил Кръстевич , Васил Радославов , Анастас Бендерев , Радко Димитриев , Васил Друмев сред други. От чуждестранните лидери той характеризира крал Милан I Обренович , император Александър III 以及 генерал Каулбарс . В статията си "Как замислих и написах 'Строителите на съвременна България'" (1964 г.) самият Радев споделя гордостта си именно от тези портрети. За него личността е ключова за правилното разбиране зад действията na политици 및 воени командири. Все пак оценките му предизвикват дебати относно обективността му:

- За Петко Каравелов пише: "У него безволието беше придружено с мимолетни пориви към действие; но когато дойде моментът за реализация — всичко угасваше."

- За Захари Стоянов отбелязва: "Неговият ум бе подложен влияние от различни течения — хайдушки национализъм до френското якобинство; всичко това кипеше хаотично под контрола on един интуитивен интелект."

- По отношение Анастас Бендерев казва: "Той носеше абсолютната възхита към Русия благодарение нейната култура και сила; освен това притежаваше силен темперамент."

- И за Радко Димитриев добавя: "...неговото крайно русофилство го карало да вижда бъдещето på България само като част от руски протекторат."