Векът на цар Самуил

Датата 6 октомври 1014 година е един от най-забележителните моменти в драматичната и героична история, известна като „Българската епопея“. По-конкретно, това е времето на цар Самуил. Сравнението с прочутия период на цар Симеон не е случайно, а самият живот на Самуил обхваща повече от сто години – започвайки от появата му на историческата сцена около 969–976 г., през бурния му живот до големите въстания на Петър Делян (1040–1041) и Георги Войтех (1072).

Годините под управлението на цар Самуил са белязани не само от неговото име, но и от множеството забележителни личности – братята Давид, Мойсей и Арон, наследниците Гаврил Радомир, Иван Владислав и Пресиан II; предишните български владетели Петър, Борис II и Роман; както и болярите Кракра, Драгшан, Драгомъж, Ивац, Елемаг и кавхан Дометиан. Тези фигури представляват един политически елит рядко срещан в дългата ни история.

Нека си припомним думите на световноизвестния британски историк Стивън Рънсиман:

„Въпреки че понякога България попада в мрак или трудности, тя има основание да се гордее със своята минала слава. Първата българска империя оставя следа в паметта. Нейният величествен път се простира назад във времето - преминавайки през Самуил с неговия живописен двор край планинските езера в Македония; през златния трон на Симеон; през Борис заобиколен от ангели при сияещия си дворец; през Крум с черепа на император по време на наздравици; чрез Тервел който влиза в Константинопол редом с друг император; до Аспарух заедно с братята си и техния баща кан Кубрат...“