Омуртаговата колона

Този роман представлява съвременна интерпретация на „Дон Кихот де ла Манча”. Паралелът с произведението на Сервантес е свързан с концепцията за разрушаването на социалните митове – в оригинала става дума за "рицарските романи" и битката с Вятърните мелници, а в наши дни това се отнася до разнообразието от социално-политически и психологически заблуди. Според мен, романът е гротескно отражение на една сурова и трагична социална истина, която сама по себе си изглежда абсурдно. Аналогиите с „Дон Кихот”, Набоковата „Лолита” и Булгаковия „Майстора и Маргарита” предизвикват чувство за трагикомедия, но всъщност са развитие на моралната аксиома на Солженицин: "Писателят е единственият защитник на Истината".

Главният герой Филип Евстатиев Карадоров, мъж над 60 години и бивш високопоставен служител в несъществуващата индустрия на черната металургия, който досега не е изпитвал сериозни угризения относно комунистическите идеали, решава да промени живота си драстично. Той взима решение да се върне в родното си село Драгойново и да използва богатството си, натрупано чрез участие в различни предприятия.

Но пътят му към дома преминава през ада на разрухата в България – ситуацията за която той самият носи значителна вина. Опитите му да разбере Световната икономическа криза както и сексуалната революция показват ужаса около него; единственото възможно спасение остава завръщането към универсалните ценности на човечеството. За тази цел му помагат Лаборантката Лолита Берковска и студентът бакалавър Самсон Гераско – техните имена не са случайни; те напомнят съответно Самсон Караско от „Дон Кихот” и героинята Лолита от Набоков.

Хуморът тук е жесток và трагичен, но въпреки това носи оптимистично послание. Това представлява вид катарзис по отношение духовната і материалната криза не само у нас , но και извън пределите й…