Под игото на освободителя

Михаил Станчев е роден през 1931 година в село Боздуганово, разположено в Старозагорския регион. Той произхожда от заможно "кулашко" семейство и въпреки че завършва гимназия с отлични оценки, не получава разрешение да продължи образованието си. Буден младеж с изразителен бунтарски дух, той става обект на преследване от страна на "народната власт" и е затворен два пъти по три години. В един момент заедно с него са арестувани неговият баща и дядо му, които се противопоставят на "колективизацията", при която земите им са взети, за да бъдат обработвани от безработните бедняци в селото. Осъзнавайки липсата на бъдеще в родината си, той успява да премине границата към Гърция. След множество приключения се установява в Швейцария, където завършва медицина, успешно практикува и създава собствено семейство.

Д-р Михаил Станчев написва книгата "Под игото на освободителя" между 1973 и 1974 година; темата й е аналогична на ранните произведения на Александър Солженицин по времева линия. Това произведение представлява първата българска белетристична творба в жанра "емигрантска литература". Оригиналът е написан и публикуван на френски език, а настоящият превод представлява първото му издание на български. Жизненият път на д-р Станчев приключва през 2009 г., когато умира след кратко боледуване в Швейцария.