Под игото на освободителя

Михаил Станчев е роден през 1931 г. в с. Боздуганово, Старозагорско. Семейството е заможно, "кулашко", и въпреки че завършва с отличие гимназия, не му е разрешено да продължи образованието си. Буден младеж с изявен силен бунтарски дух, той е преследван от "народната власт" и два пъти лежи за по три години в затвора. В даден момент едновременно с него са затворени баща му и дядо му, противници на "колективизацията", при която земите им се изземват, за да бъдат "обработвани" от мързеливите бедни техни съселяни. Младежът, виждайки, че в Родината му няма бъдеще за него, се добира през границата до Гърция. След доста премеждия се установява в Швейцария, където завършва медицина, практикува успешно и създава семейство.
Д-р Михаил Станчев написва "Под игото на освободителя" през периода 1973-1974 г., като по тематика книгата е паралел, а по време - връстница, на първите творби на Александър Солженицин. Повестта е първата българска белетристична творба в жанра "емигрантска литература" Оригиналът е написан и издаден на френски език, а настоящият превод е първото му българско издание. Жизненият път на д-р Станчев завършва през 2009 г. в Швейцария, след кратко боледуване.