Руски вълшебни приказки

В сборника на Афанасиев значително място заемат фантастичните приказки. Това се дължи на факта, че през средата на ХІХ век фолклористиката е придавала особено значение на вълшебните истории, считани за най-древни и следователно изключително ценни. Всъщност вълшебните приказки съдържат остатъци от стари езически вярвания, като например почитта към господите на природата – горите, моретата и планините (като Баба Яга, морския цар и Змей Горянин), както и култът към предците (например мъртвият баща подарява кон) или представи за магически трансформации. Въпреки това стойността и жизнеността на вълшебната приказка не зависят единствено от тези аспекти; тази древна вяра вече не съществува у народа. Приказката никога не претендира да бъде реалност: тя е привлекателна именно защото е плод на въображението.