Диви кестени

Поезията на Галина Камбурова представлява явление с непредвидими последствия за онези, които се оплакват от съвременната българска литература. Осъзнавам, че подобно твърдение може да звучи крайно и дори претенциозно. Но когато поетесата описва как „в София въздухът реже дробовете с трион...”, разбирам, че понякога ужасът на написаното е по-страшен от преживяното страдание. Пред вас стои авторка, която не следва традиционните формули на песнопенията или самодоволното саморазглеждане. Между стиховете на Галина Камбурова и техния обществен израз лежи безкомпромисната истина за настоящето и умирането.

Нейните метафори не са просто украса в поезията; те не служат единствено да радват въображението или да гъделичкат егото на читателя. Те са необходимият инструмент за назоваване на едно тайнство, пророчество или диагноза. Не мислете, че Галина Камбурова е натоварена със съдбовната обреченост? Талантът ѝ не убива надеждата – напротив, той придава криле...

Петър Анастасов