Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 
Корицата на
Издателство:Издателство Президент
Година на издаване:2014
Дата на издаване:2014-12-03
ISBN:9786197182057
SKU:15356260007
Размери:14x21
Тегло:300 грама
Корици:МЕКИ
Цена:15 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Станислава Чуринскиене е българска авторка и журналист, родена през 1976 година в София. Тя завършва психология и журналистика, а литературната си кариера стартира с романа „Бог да благослови Стю” (2007). Настоящата й известност обаче идва след публикуването на книгата „Second Life” (2009), която поради голямото внимание от страна на читателите е адаптирана в 30-минутен филм от БНТ.

Романът черпи вдъхновение от популярната онлайн игра Second Life, която представя виртуалния живот на своите участници. В произведението се описва група хора, наречени "интернет емигранти", които живеят основно в интернет за сметка на реалните социални контакти. За да направи историята правдоподобна, Чуринскиене прекарва почти половин година в общуване единствено онлайн без да напуска дома си. Книгата вече е преведена на литовски език и предстоят нови издания за други европейски пазари.

В творбата "Хванаха ме да крада" темата за Мрежата остава актуална, макар и по-малко доминираща. Тази книга разглежда как Интернет променя начина ни на живот и според авторката "не сме доволни само да преживяваме неща; имаме нужда също така да ги документираме". В съвременния роман Интернет често служи като средство за укритие или фалшива самоличност. Обаче “Хванаха ме да крада” показва как новите комуникационни средства ни принуждават – дори против нашето желание – чрез възстановяване на разговор или забравена парола, да бъдем по-честни помежду си. Информацията веднъж изпратена става постоянна част от живота ни и може лесно да попадне при неподходящ получател. По този начин Интернет разкрива истинските аспекти от живота на близките ни хора, а следователно влияе върху собственото ни разбиране за живота.

Чуринскиене подчертава, че не се счита просто за писателка, а по-скоро за разказвачка на истории. Нейният стил комбинира опита натрупан както в журналистиката така и в другите области с които се занимаваше преди това - психотерапията; тя постепенно решава да остави второто зад себе си. Все пак тези две сфери успяват успешно да се свържат във fiction-романите й. Писането й притежава характерна стегнатост типична за журналистическия стил с акцент върху действителността и конфликта.

.

.