Когато денят си отива

Родена съм в селото Скравена. Завърших гимназията в Ботевград, а след това продължих обучението си в полувисшия Институт за прогимназиални учители в Дупница. Не ми разрешиха да кандидатствам във висше учебно заведение, въпреки че желанието ми беше голямо.

На 20 години започнах кариерата си като учителка и почти четиридесет години преподавам български език и литература на ученици от средния курс. Професионалният ми път стартира в училище в бившата Ботевградска околия, премина през редица столични учебни заведения - 38-мо "Васил Априлов", 23-то ЕСПУ, 129-то "Антим I", 21-во "Христо Ботев", 7-мо "Георги Димитров" и приключи в Националното експериментално училище към Комитета за култура в Горна баня.

Преживях живота си между трите Българии, както споменава известният журналист Петко Бочаров. Срещнах множество хора, изтърпях унижения и обиди, но също така получих искрена любов от моя съпруг, добри приятели и ученици – техните спомени ще останат с мен до края на дните ми.

Книгата написах основно за моите близки, но ако други я прочетат и проявят интерес към нея, се надявам да им донесе удоволствие. /Цветана Стамболиева/