Разговори с майка ми

Изминаха много години. Ти си тръгна, мамо, малко преди Коледа и това беше най-тъжният празник в живота ми. В този ден посещавам нашата църква и запалвам свещ; усещам, че без думи разговаряме помежду си.
- Много ми е трудно, майко.
- Няма нищо лесно, дъще. Знаеш ли, когато аз бях малка, баща ми замина на война и остави майка ти сама с шест деца. Следваха поредица от войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Рядко получавахме писма от фронта и често не знаехме дали той е жив. Така минаха шест години. Баба ти трябваше да се грижи за нас сама. Никога няма да забравя една пролет, когато мама и брат ми Георги впрегнаха кончето за работа на полето."
От книгата