Насъщен глад

Поезията на Нина Ненчева е усвоила урока от Маларме, че творческото изразяване не зависи толкова от чувства и мисли, а основно от подбраните думи. Заглавието на тази стихосбирка не следва традиционния подход към именуването на най-забележителните произведения в нея; вместо това представлява образ, извлечен чрез умело преобръщане на клише, дори ако то произлиза от библейски контекст. То разкрива механиката зад поетичната визия.

Широкият спектър от смислови нюанси, постигнат с помощта на нестандартни образни и концептуални обрати, показва един чувствителен поетичен мироглед. В духа на думите на Елиът за Джон Дън – тук няма противоречие между мисъл и образ; те взаимно се създават. Дори когато изразната сложност изглежда "коварна", както сама Ненчева я описва в своето творчество, това "коварство" носи любовна нотка.

Рядко българската поезия успява да говори с така универсален глас за екзистенциалните дилеми пред съвременния човек - странстваща между „българските комплекси“ и провинциалните опити за модерност.

Професор Светлозар Игов