Paddy Clarke Ha Ha Ha

През 1968 година, Пади Кларк е на десет години и е изпълнен с вълнение от новите открития. Той чете с детска жадност, събирайки информация като възрастните събират сиви коси и паркинг глоби. Дойл умело улавя начина на говорене на децата, странната логика зад безкрайните въпроси, несвързаностите и чудесата... Както всеки велик комичен писател, Родди Дойл се превръща в изследовател на най-дълбоките кътчета на сърцето - любовта, болката и загубата. Това е един от най-впечатляващите романи, които съм чел напоследък; истински триумф по отношение на стил и восприятие.
- Джозеф О'Конър, Irish Times

Истинският хумор тук е смесен с болезнена тъга.
- Том Шон, Spectator

Изключителна преработка на детството.
- Дермот Болгер

Великолепно постижение… потвърдява позицията на Дойл като най-добрия романист от своето поколение.
- Ник Хорнби, Literary Review