Места на памет Т.II: От архива до емблемата

По принцип, мястото на памет съчетава две категории реалност: една осезаема и конкретна, която се вписва в пространството, времето, езика и традицията, и друга - символична реалност с историческа тежест. Това понятие е разработено така, че да обхване както физически, така и символични обекти чрез "нещо" общо между тях. Именно в това "нещо" се крие същината на въпроса. Всеки го усеща интуитивно и до известна степен неясно. Задачата на историка е да анализира това явление, да разкрие неговите механизми, да разгледа различните му слоеве и аспекти, да идентифицира основната му същност и да я отдели от имитации или оптически заблуди; той трябва да я изведе на повърхността и дори да назове онова което трудно подлежи на определение. Въпросът за местоположението има значение при ексхумация, но не то е централното в работата на историка. За него е важно не просто да идентифицира конкретно местонахождение, а по-скоро да разкрие факторите които превръщат дадено място в място на памет. Подходът към един паметник като такъв не означава само проследяване на историята му. Следователно всяко значимо място – било материално или идеално – става част от мемориалното наследство благодарение на волята на хората или влиянието на времето.
Пиер Нора