Quindici tesori delle terre Bulgare

Димитър Овчаров е археолог и член на Археологическия институт при Българската академия на науките. Той се занимава с изследването на българската и византийска култура през Средновековието. Неговото научно внимание е насочено към различни аспекти на средновековното изкуство, религиите и езическите ритуали на протобългарите, както и характеристиката на военното и религиозното строителство от този период. Овчаров е защитил дисертации по теми като "Строежът на укрепления в българските земи през ранния византийски период" (1973) и "Рисунки и фрески - източник за историята и материалната, духовна култура в средновековна България".

Той има над 200 публикации, включително монографии като: "Византийски и български крепости от V до X век" (1982), "Средновековни рисунки в България" (1982), "Макар че живее добре, човек умира" (1992), "Омуртаг – великият кан и волята му като върховен бог за българите" (2002), "Въведение в протобулгарската култура" (2002). Освен това участва в съставянето на важни трудове като: "Паметници на византийското изкуство в България - IV-VII век" (1978), "Старите български столици - Плиска, Велики Преслав, Turnovgrad" (1980) и “Голямият кралски дворец в Преслав. I. Седалището на патриархата през X век” (1991). Вече повече от тридесет години той организира археологически разкопки, включително тези във Велики Преслав.