40 г. по-късно

Понякога читателят може да се убеди, че в творбите на Пашов лирическият сюжет носи отмъстителен характер. В момента, когато започне да очаква нещо възвишено, стихотворението изведнъж завършва и основната тема остава пренебрегната. Често финалът дори уверява безцеремонно, че такава тема изобщо не съществува.

В други случаи обаче читателят стига до заключението, че това всъщност не е умишлено; тук няма минимализъм или пародия. Това просто е част от постоянните метаморфози на въображението на Пашов — специфичната му асоциативна шизоидност отказва да потъне в далечни светове и вместо това настойчиво оставя следи в познатата среда. Тази особеност продължава да расте. Напомня ни за онзи откъс от "Приключенията на добрия войник Швейк", където се споменава за по-голямото пространство вътре в земното кълбо. Сякаш и кварталните картини при Пашов крият нови реалности, които са още по-мащабни от оригиналните. Те периодично разпукват местния ред, а тъмнината около домовете непрекъснато промъква новини... Расте в мрака с нелепа интензивност… Дори най-битови клишета придобиват абсурдни нюанси, а обичайното скоро ще стане зловещо…

Има и такива читатели, които направо са объркани: какво всъщност трябва да мислят след като Пашов заявява романтично как душата му има синя кръв или профилът му е небесен...

Неговата последна стихосбирка обаче говори за изменения. Предишното отношение към храненето беше двусмислено; сега поетът преживява значителни разочарования във връзка с яденето и пиенето. В тази късна колекция хипохондричните образи доминират: храната вече е свързана със зарази и болести - бруцелози, рак и скорпиони. Героите напразно повръщат под натиска на родова вина; те повече пушат и размислят отколкото консумират храна – но времето си върви напред: кварталният начин на живот вече поражда Ужасното като огромно шизофренично явление... То расте с годините/страхувам се да не го видят/как излиза навън... Независимо от страха си тялото опитва отчаяно да го изплюе обратно при удобството на бирени разговори със съседите – но то надзира през фугите.

Тази ситуация води до трансформация във всяко чувство и образна система у поета: дори традиционните гастрономически фантазии преминават забележителна трансформация – пред смъртта им прасенца-сукалчета умират странно още преди заклането си; техните очички остават блестящи през нощта символизирайки идването на ужаса.
Рибите вече не могат равномерно да бъдат наредени в съдове — защото поетическото въображение „разграбило“ риби e птици задушава својата водоемная реaлността до единствен космически звук – подобен на влаков шум или нещо много страшно.
Скуката достига крайности близки до ужасното мистично.
Достоевски казвал ,че адът прилича на празна стая пълна с паяжини ; изглежда Пашов желае именно там все пак присутства българска битова атмосфера ,в която роднини стоят отчаяно около празну маса докато телата им преминават неконтролируем процес .
Разбираемо общителността отслабнала­ ­– при такъв сценарий сладките приказки губят стойност! Кухнята престава да бъде пристан за ядящите ; тя става стена между тях ...