От две страни: Пепеляшка. Мащехата

Приказката през погледа на Пепеляшка:
"Не се притеснявай, не бързай"

Когато бях дете и баща ми беше жив, той често ми разказваше истории за животни. Една от любимите ми приказки беше за костенурката и заека. Заекът подигравал костенурката заради бавността ѝ и я предизвикал на състезание.
- Добре - казала костенурката и тръгнала с обичайния си темп.
Заекът изстрелял напред, толкова уверен в победата си, че решил да легне и да поспи.
Когато се събудил, видял как костенурката вече пресича финалната линия.
- Значи костенурката спечели? - попитах аз баща си.
Той кимна в знак на потвърждение. След това ме запита:
- Какво би искала да бъдеш, Пепеляшке – костенурка или заек?
- Нито едното от двете - отвърнах. - Искам да стана принцеса или ветеринар лекар.
- А защо не можеш да бъдеш и двете? - засмя се той.
Години по-късно все още помня думите му с благодарност. Що се отнася до историята с костенурката и заека, тя ми вдъхнови девиза: "Не се тревожи, не бързай..."

Приказката през погледа на мащехата:
Подозрение

"Винаги съм полагала усилия да бъда справедлива към моите дъщери. Анастасия и Геновева са най-сладките момичета в кралството; те даже правят път на мравките!
Затова чувствам необходимостта да споделя истинската ни връзка със злощастната им сестра Пепеляшка. Всички смятат, че сме били жестоки към нея; обвиняват ни, че е станала слугиня в собствения си дом именно по наша вина.
Но всички грешат.
На първо място, Анастасия и Геновева винаги са били много нежни същества – толкова уязвими, че лесно могат да бъдат засегнати. Когато стъпих във семейството като жена на бащата на Пепеляшка, те бяха свити като мишки. От друга страна обаче Пепеляшка бе странно непокорно момиче; непрестанно тичаше навън и разговаряше с животните около себе си. Вярвах обаче в добротата ѝ и надеждата ми беше тя да стане приятелка с моите скъпи дъщерички και така те всички ще преодолеят своята стеснителност."
Сега осъзнавам колко невъзможно било това."