Дебат за съществуването на човека

В книгите на Тишнер, включително и в настоящата част от "Философия на драмата", се проследява логична и стабилна връзка между публицистиката, чистата философия и теологията. Основният въпрос тук е свързан с отношенията между религията и властта, като полската Католическа църква притежава богат опит в тази сфера, но същевременно той е сложен и противоречив. Като пастир, Тишнер проявява загриженост за човека, потиснат от злото и търсещ освобождение; той подчертава значението на истинската самоидентификация на индивида вместо просто размисъл върху това. Понятието "случване на битието" при него обозначава ситуация след тоталитаризма. Темата за злото – особено тоталитаризмът – във взаимоотношенията му с доброто и човешката свобода остава централна в труда на отец Тишнер.

Той търси истини относно свободата и стреми да я освободи; естествено е въпросът за истинността да бъде извинение за смесването й с политиката. В днешния ден лесно можем да разберем как религията може да бъде изкушена от желанието за власт поради убеждението си за единствена истина относно спасението на хората. Това желание обаче поражда опасната логика на недоволството и интегризма сред Църквата - явление, което отец Тишнер безмилостно разобличава. Според него Църквата представлява "страна на болното въображение"; в своето гениално заглавие той точно описва интегриста: "...сакрализира държавата и одържавява религията,... използва критиките срещу либерализма като средство срещу свободата,... не осъзнава моралното измерение у религията..." И именно работата над мисълта предлага най-ефективното избавление от интегристичните искушения; така освободеното чувство няма да премине в анархия.

Свободата представя най-привлекателната черта у гура-лите — коренните жители на полските Татри (въпреки комунистическия режим те продължаваха живота си както преди). Свободата също така символизира началото както на битието, така и на мисленето.

При философския подход към живота според отец Юзеф Тишнер всичко се свежда до любов към свободата. За жалост този харизматичен интелектуалец беше победен от рака през 2000 година; благодарявайки на Адам Михник имах щастието да го познавам лично. За спомен ще цитирам гуралския Томас Аквински - Томек Шиклава:

"Когато си заминем, потоците горе ще заплачат - но пак ще скачат."

Силвия Борисова