Поезия/ Николай Гумильов

Не одобрявам лицемерната склонност
да държите ръцете си студени и скрити,
нито спокойната, на вид сдържана смиреност,
срамежливия ви и неуверен поглед.

Изглеждате като персонаж от роман на Тургенев,
толкова величествена, толкова деликатна и невинна.
Има нещо у вас, което е спокойно и есенно,
като алея, покрита със златисти листа.

Няма да се доверите на нищо без да го претеглите
и да прецените. Нямате намерение да тръгнете нанякъде,
без предварително да разгледате маршрута на картата.

За чуждия ловец вие ще останете загадка,
който стои самотен върху голяма скала
и истински страда или пък е опиянен от радост,
изпращайки стрела направо към слънчевата светлина.