През прозореца на едно полустолетие /1900-1950/

Петър Карчев произхожда от известния охридски род Карчеви, които са били скромни и по-малко познати участници в борбите на Българското възраждане. В своята биография той следва хронологичен ред, не за да се похвали, а с цел да представи максимално автентично и убедително живота на българите в Охрид в края на XIX век и Княжество България в началото на XX век. Значителна част от книгата е посветена на спомените му за славните и трагични моменти от Балканската и Междусъюзническата война, където той самият е взел участие. Неговите разкази като пряк свидетел относно важни решения със съдбоносно значение за страната ни през Първата световна война също са ценни.

Особено интересни са детайлните сведения относно видни личности от българската култура, икономика и политика. Авторът е имал приятелство с Теодор Траянов, близки отношения с Димчо Дебелянов и Христо Смирненски, работил е рамо до рамо с Трифон Кунев и Симеон Радев, както и се е срещал с Пенчо Славейков и Иван Вазов. Споменава се още Петър Мутафчиев, Петър Дънов, Драган Цанков и Марко Балабанов сред другите значими фигури. Като близък помощник на д-р Никола Генадиев - един от лидерите на Народнолибералната партия - както и парламентарен репортер, той отлично познава основните действащи лица в политическия живот по онова време и предлага интересни профили на депутати и министри като Александър Малинов, Антон Ляпчев, Михаил Такев, Стоян Костурков,Dimităr Rizov and Aleksandar Stamboliyski.

Спомените на Петров Карчев излизат за първи път публикувани ще бъдат полезен ресурс не само за изследователите на българската политическа история или културното наследство (като ценен документален материал), но също така ще привлекат вниманието на широката аудитория – написани от опитен журналист те предлагат живописно повествование с много анекдоти което ги прави леснопроходима четивност.