Седем начина да увиеш сари около тялото

Започнах да шиам собствените си дрехи. Избирах едноцветни платове и ги декорирах с рисунки. Роклите, които създавах, бяха удобни и свободно падащи. С течение на времето разработих модели, предназначени за комфорт – само за любимия или за разходка по главната улица. Внимателно подбирах мотиви - индийски, индиански и традиционни шевици от нашата култура. Осъзнах, че контрастите не са най-важното; например, ако нарисуваш червена фигура върху червен фон с малко различие в нюансите, тя няма да бъде веднага забележима. Но когато привлече вниманието си трайно, се получава почти холограмен ефект. Тези рокли ми позволяваха да комуникирам със света и ми осигуряваха защита. Споделяйки най-дълбокото от себе си чрез тях, чувствах вътрешна свобода.

В художественото училище срещнах момчето с което можех да споделя тази страст. Посветих го в тайнствения процес на изработване на дрехи и му обяснявах значението на фигурите и начините им на рисуване. Един вечер той изрисува японския йероглиф за нежност и го отпечата върху врата ми до рамото ми. След това маркира места между гърдите ми, под пъпа, около глезените и вътрешната страна на бедрото ми. Разбрах как тялото е като дреха, която любимият ни тъче всяка нощ.

Един ден го видях в кафенето на училището разговаряйки с друго момиче: "Ела довечера у нас," каза той, "приготвил съм нещо специално; мога да напиша нежността по твоето тяло."