Ръкопис за петте стъпала

Днес името на Миямото Мусаши, известния майстор на меча, който никога не е познавал поражение, е познато на всеки японец. Той произлиза от древен самурайски род. На седем години остава сирак и попада при своя чичо – монах в будистки манастир. Там той научава основите на кендо или Пътя на меча. Когато навършва тринадесет, единствено въоръжен с тояга, успява да победи опитен мечоносец в първия си двубой. Скоро след това напуска манастира и тръгва по пътищата на Япония с нищо повече от старо кимоно и два самурайски меча като свое имущество, но това не му пречи да се утвърди като жива легенда през XVII век. Наблюдавайки барабанчика в манастира, той развива техника за бой с два меча, която прави защитата му непроницаема. Уменията му достигат такова ниво, че става неуязвим дори само със дървен меч.

На шейсетгодишна възраст се уединява в планината Ивато и там пише "Ръкопис за петте стъпала". Перото му се оказва също толкова остро колкото неговият меч; книгата надхвърля рамките на кендо и може да бъде разглеждана като философия за победата - приложима както във военната сфера така и в стратегическите аспекти на съвременния бизнес. В почивките между различните части от ръкописа той рисува и тогава създава знаменит автопортрет, от който можем да видим как изглеждал средновековният майстор на меча. През 1645 г., след завършването й, той умира.

В бележките към текста са направени уточнения относно транскрипцията: българските звукове (ж, ч, ш) са твърди спрямо меките им японски аналози; разликите между тях са обозначени чрез Международната фонетична азбука. Документите относно правилата за транскрибиране предлагат подобни подходи както за географски названия така и лични имена; например имената Башьо и Тешю могат да бъдат записани по нов начин.

Съществуват три вида японски мечове: тачи (най-дългият), катана (средният) и вакидзаши (най-кратък). При сравнение между катана и вакидзаши те обикновено се наричат "меч" и "малък меч", а при сблъсък между тачи и катана - "дълъг" срещу "къс" меч.