За рамките на литературата

Тази книга разширява границите на българската литература и изследва нейните основни механизми. Тя идентифицира както съзнателните, така и несъзнателните митове, предавани през поколенията, и ги анализира поотделно. Авторът навлиза в „работилницата“, където се формират националните литературни ценности, след което напуска с копие на вътрешния технологичен наръчник.

Не става дума за литературата такaва каквато бихме искали да бъде; а за онази литература, от която можем да се страхуваме – ако погледнем фактите по-внимателно.

„За рамките на литературата“ е третото издание на литературния антрополог Владимир Трендафилов, който проучва тайните процеси и стойности в българската писменост. Предишните му книги са: „Неизличимият образ в огледалото: актуалната българска рецепция на Англия, англичанина и английската мисъл през ХІХ и началото на ХХ век“ (1996) и „През седмица в литературния аквариум“ (1999). Освен това той е автор на две стихосбирки: „Четирите фокуса“ (1997) и „Смъртният танц на фокусника и други стихотворения“ (1999), както е превеждал произведения от английски език - творби на Силвия Плат, Тед Хюз, Уилям Бътлър Йейтс, Дъглас Дън и др.

Основният въпрос остава: защо българското литературно поле толкова активно произвежда класика? То възниква през етнонационалния XIX век – период на трансформация между империи към нови държави. В нашия случай – когато се оформя нова държава чрез смесване на местни диалекти с налични текстове под влиянието на чужди модели – класиката не представлява селекция от традицията; тя е първата стъпка в изграждането na национална литература. Липсата na друго води до неизбежност у класиците.