Намеса

"...Човешката култура е изградена именно така, като през всички времена е имала своите верни защитници. Лазар Мурджев е един от тях.

...Ние тръгваме без определена посока и без илюзии, устремени към нищото – в което се опитваме да вярваме...

МЯРКАТА И ВРЕМЕТО НА НАШИТЕ ДУШИ
Несъмнено умираме - това е вторият факт, на който мога да се закълна. Първият е животът. Всеки от нас търси смисъла на този вечен цикъл на раждане и умиране, но никой не го е формулирал ясно досега. Понякога си мисля: Не може ли самото търсене на смисъл да бъде Смисълът? Подобно на щастието, което не представлява дестинация, а начин за пътуване.
Дните минават бавно според старата арабска поговорка, а годините летят стремително. Ние продължаваме да търсим смисъла и целта на нашето пътешествие. Тези концепции обаче не могат да бъдат уловени или видяни физически; затова започваме да размишляваме около тях – мечтаем, описваме ги, пеем песни и споделяме истории помежду си. Именно тук се различаваме от животните – с надеждата и жаждата ни за изкуство.
Лазар Мурджев надхвърля само рисуването върху платно; той посяга към словото също така. Чрез внимателно подбрани думи и проза (понякога дори с кратки фрази) той красиво търси нови хоризонти – свидетел съм за това още от началото му. Окуражавал съм го и искрено ценя творчеството му. За щастие ние не сме сами в нашето пътуване; чрез изкуството оставяме следи след себе си - било то малко парченце по дрехите или дълбока диря във водата която прилича на извора! По такъв начин човешката култура винаги ще има своите железни войници."
Дончо Цончев