Намеса

"...Все едно, така е създадена човешката култура, която във всички времена е имала своите железни войници.
...Лазар Мурджев е един от тях."

...обърнати в някоя посока,
без посока и илюзии тръгваме..,
устремено бързаме за там, към нищото -
в което искаме да вярваме...

МЯРКАТА И ВРЕМЕТО НА НАШИТЕ ДУШИ
Разбира се, че умираме - това е второто нещо, в което мога да се закълна. Първото е животът.
Всеки търси смисъла на това извечно раждане-умиране, никой досега не ни го каза ясно. Понякога се питам: Да не би пък Смисълът да е самото търсене на смисъл? Нещо като случая с щастието, което не е спирка, а начин на пътуване.
И все тъй дните се влачат, както твърди арабската поговорка, а годините летят. Ние не се отказваме нито от търсенето на смисъла, нито от пътуването към заветната цел. Но тъй като тези неща не могат да се пипнат, нито да се видят, започваме да умуваме около тях. Да мечтаем, да описваме, да пеем и да си разказваме истории. Това е истинската отлика от животните - надеждата и жаждата ни за изкуство.
Художникът Лазар Мурджев не се задоволи с изображението върху платно, той посяга и към думите. Чрез мерена реч, проза, понякога дори и с няколко фрази, той търси и пътува красиво - свидетел съм на това от самото начало. Окуражавал съм го и искрено се радвам на перото му. Слава Богу, ние не пътуваме сами и не изчезваме в отрязъчето раждане - смърт, защото тъкмо чрез изкуството оставяме следите си. Кой някое парцалче по драките, кой дълбока диря в която се събира вода и тази диря заприличва на изворче. Все едно, така е създадена човешката култура, която във всички времена е имала своите верни, железни войници.
Дончо Цончев