Последните 20 години. Записки на началника на политическото контраразузнаване
Издателство: | Христо Ботев |
Брой страници: | 304 |
Година на издаване: | 2007 |
Дата на издаване: | 2007-10-10 |
ISBN: | 9789544459390 |
SKU: | 15620410019 |
Размери: | 23x16 |
Тегло: | 435 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 13 лв. |
Работата ми в Държавна сигурност беше насочена към вътрешните проблеми на страната. През целия си живот съм бил ангажиран с контраразузнаването, което имаше различни аспекти и направления. Основната задача на контраразузнаването бе да се бори със шпионажа, но то обхващаше и транспортния сектор, като защитаваше индустрията и секретите й, особено тези свързани с атомната промишленост. Контраразузнаването е необходимо и днес; често го наричат политическо разследване. Политическото контраразузнаване цели да охранява държавния ред.
Всички структури на контраразузнаването работят за защитата на системата, но специфичното му направление се фокусира върху политическата структура. Трябва да подчертая, че тази служба не е изобретение само на съветската власт - тя съществува във всяка страна; например в Германия това е ведомството по защита на конституцията. В голяма степен моята работа премина именно там.
Така попаднах в 5-то управление след неговото основаване, чиито главни функции включваха изучаването на социално-политическите процеси в страната. Това познание би могло да помогне за предотвратяване на негативни явления – действия от чужди центрове при "студената война", които можеха да подкопаят държавния строй. Управлението трябваше да спре проникването на агенти, изпращани с намерението да предизвикват протести или нежелателни развития.
Чрез информацията си управлението подпомагаше вземането на решения относно причините за възникнали противоречия. По време на "студената война" значението му растеше осезаемо – водеше се активен конфликт след речта на Чърчил във Фултън, когато западните специални служби разработиха множество планове за борба през този период.
Войната използваше както легални средства (като пропаганда чрез радио и телевизия), така и нелегални методи (диверсии). Последните доведоха до термина “идеологическа диверсия”, докато легалните средства включваха информационни кампании чрез печатни медии и пряк контакт с гражданите.
Скрити действия предполагаха незаконно навлизане в страната с цел откриване на потенциални сътрудници за психологически операции от чуждите центрове."
Филип Денисович Бобков
.
.