Приказки/ Вилхелм Хауф

„Човешкият дух е по-лек и подвижен от водата, способен да приема разнообразни форми и постепенно прониква дори в най-плътните материи. Той е лек и фин като въздуха; колкото повече се издига, толкова по-чист става. Затова всеки човек има стремеж да се издигне над обикновеността и да се движи с лекота и свобода на по-високи нива, било чрез своите мечти. Вие самият, млади приятелю, споделихте: „Ние живяхме с тези истории, мислехме и чувствахме заедно с тези герои“. Именно от тук произлиза очарованието им за вас... Увлечени от приказките, вашият дух успя да се повдигне над настоящето, което изглеждаше не особено привлекателно. Така той прелетя през непознати висини и стана свободен без окови. Приказката придоби реалност или — ако предпочитате — действителността сама се превърна в приказка, защото създавахте и живеехте в този магичен свят."

Въпреки че умира на едва двадесет и пет години, Вилхелм Хауф оставя след себе си значително литературно наследство — сатирична проза, три тома новели, трилогия исторически роман и стихотворения. Най-смислената част от творчеството му обаче са неговите приказки, написани за учениците му докато е млад учител. Някои от тях представляват адаптации на немски легенди , а други черпят вдъхновение от арабската класика „Хиляда и една нощ", но във всички присъства духът на доброта, красота и справедливост. След многобройни перипетии те тържествуват чистотата на човешкия дух сред заблуди και обещания.