Българистични простори

Сборникът с изследвания представя читателя на многовековната история на българската литература, започвайки от "Златния век" при цар Симеон Велики и неговата блестяща реторика до следите от същия художествен стил в творчеството на Христо Ботев и Пейо К. Яворов. В него са публикувани резултати от дългосрочни проучвания за нови ръкописни и текстологически източници, които помагат за разрешаването на важни въпроси в областта на българистиката, балканистиката и славистиката. За пръв път е предложена аргументирана теза относно оригинала на Симеоновия "Златоструй", който съдържа само 45 слова.

Няколко статии разглеждат преводаческото майсторство на Иоан Екзарх Български, Патриарх Евтимий и анонимните книжовници от XIV век, които запознават славянското православие с двете версии на Метафрастовото житие свети Николай Мирликийски. Освен това се разяснява текстологичната загадка около Бдинския сборник от 1360 г., основан върху старобългарски превод на предметафрастови Чети-Минеи и произведения от св. Ефрем Сирин.

Към историографията за византийско-българското литературно наследство се добавят непознати данни относно Вилнюските ръкописи, като освен това става ясно името на жена-книжовничка — рядко явление през Средновековието. За първи път в българската научна среда е анализирана дейността на новогръцкия възрожденец св. Козма Етолийски, както и работата по неосихастичното учение със светеца Паисий Величковски и неговите ученици.

В допълнение към йеросхимонах Спиридон Рилски към последователите му във филологическата школа принадлежит Памво Калоферски. Представено е съдържанието на Мерданския сборник (1854), включващ непълен препис „История славянобългарска“ от св. Паисий Хилендарски. Обсъждат се културолози теми като родното място на светците в агиографските текстове, характеристиките старобългарската литература, идеалният владетел и саморазрушителните черти в българската психология според наблюденията направени от Презвитер Козма и Христо Ботев.

Руският учен Анатолий Алексеев споменава архивна снимка с руски филолози участници в конгрес през 1903 г., напомняйки ни колко важно е науката да бъде поле за колективно усилие: „Снимката служи като напомняне за факта, че науката представлява сфера за общ труд“. Тази идея подчертава значението у взаимодействието между миналото традиции και настоящето знание; множество именити фигури получават своето заслужено внимание чрез описанията им как те активно работят над развитието си.

Включени са редица уникални текстове в боландистките поредици Acta Sanctorium или написани от Йоан Дяковски, Спиридон Рилski или Полихроний А Сирку (Сирков) – всичките частично обединяващи богатството нa нашият исторически опит.
22 август 2005 г., Велико Търново