The Last Juror

През 1970 година едно от по-колоритните седмични издания в Мисисипи, The Ford County Times, обяви фалит. За учудване и разочарование на мнозина, собствеността беше поета от 23-годишен студент, напуснал училище - Уили Трейнър. Перспективите за вестника изглеждаха мрачни до момента, когато младата майка стана жертва на жестоко изнасилване и убийство от член на известното семейство Падгит. Уили Трейнър публикува всички ужасяващи детайли и неговият вестник започна да процъфтява. Убийецът Дани Падгит бе съден пред пълната зала на съдебния район в Клантън, Мисисипи. Процесът завърши шокиращо и драматично, когато обвиняемият заплаши с отмъщение журито в случай че го осъдят. Въпреки това те го признали за виновен и му наложили доживотна присъда. Но през 1970 г., 'доживот' не винаги означаваше 'за цял живот', а девет години по-късно Дани Падгит успя да получи условно освобождаване. Той се върна обратно във Форд Каунти и започна процеса на отмъщение.

„Последният жури“ представя Гришъм в най-добрата му форма – с увлекателност при четене.
- Mail on Sunday

Майсторски написано - когато Гришъм е в залата, той разгръща сцените толкова реалистично, че не просто оживяват, а буквално пулсират – качество на трилер.
- Daily Mirror

„Последният жури“ не трябва да разчита само на мегапопулярността на автора си; то напомня как всичко започна за Гришъм.
- New York Times

Напълно поглъщащо - дарбата за разказване истории у Гришъм все още е налице; намекът за наличието на нещо много сериозно освен решаването на престъпление придава допълнителна дълбочина към повествованието.
- Evening Standard