Покривът

Събитията в сюжета разкриват съдбите на героите, които са изпълнени с трагедия – техните нарушени психики, моралният релятивизъм и фанатизмът на идеите, подлостта и стремежът към кариера. Социалната и политическата пропаст между управляващите и обикновените хора, недоверието и подозрителността, както греховете от миналото, така и сегашните извращения представляват гнилите основи на Покрива. Той е обречен да рухне поради антихуманната утопия заложена в него. Срутването не е случайност или погрешка; то е показател за корозията и болестта на обществото. Огромният Покрив, който би трябвало да символизира успеха на системата, всъщност става знак за неизбежния ѝ крах. Може ли някой да твърди днес, че тази книга не е актуална?

Разбираемо е защо романът предсказал падението на тоталитарния режим не е бил приемлив при онези условия. В началото на 60-те години диктатурата напълно потиска демократичните идеи; съветският империализъм задушава националното самосъзнание, а мракобесието унищожава всяко чувство за съвест. Но се появява писател с куража да заяви, че творците имат правото и задължението да променят хода на историята чрез истината си – дори ако това означава риск за живота им в името на Свободата.

Георги Марков следва стъпките на българските будители от миналото; той вече по време на живота си влиза в традицията им. Но колцина днес продължават делото на великите синове на нашата страна? Заради това не само известният покрив край Перник остава разрушен – цялата страна изглежда като руина и скоро няма надежда тя да се възстанови от развалините породени от апатията и безнадеждността.