Партиен дом

В партийния дом, който е символ на реактора, чужди погледи пронизват открития му капак. Целият свят вече е информиран за трагедията в Чернобил. Искри и телеграми прелитат между глобалните столици. Москва с неохота най-накрая признава ситуацията. Киев изпитва мъка, дори и без официално обявление. А у нас цари тишина – пролетта продължава да се развива спокойно.

Тя опипва устните ми с устата си, притиска горещите ми гърди през тениската си. Иска да ме спаси и ако може, да поправи грешките на баща си. Инфантилният спомен от нежната й кожа ме разпилява на прах; чувствам как се разтопявам и ръцете ми увисват безжизнено. Вероятно това я огорчава; болката постепенно напуска тялото ѝ, но тя осъзнава: по-добре е да прекратим всичко – така ще бъде по-добре за двама ни. Синята плът на моето издължено тяло излиза навън от нашите взаимни пространства. Падам назад, а тя пада до мен – водата теча от нас двамата едновременно. Обичам ли я или я ненавиждам? - никой не ме запита за тези чувства.
Георги Тенев