Comparer l'incomparable

Историческата наука се е зародила в контекста на нацията и за нейна сметка. Дори днес историците в Европа са предимно национално ориентирани, докато антропологията има сравнителен характер и никога не е поставяла граници между древните общества и културите от други места. Това ли е памфлет? Да, но също така теоретичен. Целта му е да разобличи лъжите и опасностите, произтичащи от несравнимостта и неповторимостта на различни националности. Той показва как можем да изградим сравнения: например, как практиките за събиране между Етиопия, гръцките полиси и казаците от XV век очертават политическо пространство и оформят уникални форми на демокрация; или какви са механизмите зад многобройните етнически прочиствания спрямо атинската идеология за чиста автохтонност, фантастичното представяне на "чистокръвния" французин и пътищата към цивилизация при онези, които предпочитат да разграничават земята от мъртвите без влияние от Барес или яростта на "добрите арийци". Сравнителният подход като конструктивен метод? Без никакво колебание!