Ще оцелее ли българският народ през XXI век

Концепцията за "Оптимистична теория за българския народ" е представена първоначално в известната работа на Иван Хаджийски. Въпреки това, заглавието служи основно като отправна точка за поставяне на важен въпрос, който изисква сериозно обществено обсъждане – необходимостта от положителна историческа перспектива за българската нация. Тази визия би могла да мобилизира обществото около общи цели и стратегия за успех както на национално ниво, така и индивидуално.

Възможно ли е днес да съществува оптимистичен поглед върху историята на България като страна с догонващо развитие? Ако действията на политиците често пораждат песимизъм и отчуждение, можем ли поне теоретично да намерим основания за оптимизъм? Може ли позитивното мислене да се противопостави на ежедневния песимизъм и повърхностния утопизъм? На тези и множество други въпроси авторите в книгата търсят обяснения и предлагат свои отговори.

**СЪДЪРЖАНИЕ**
*Въведение*
1. НОВА ОПТИМИСТИЧНА ТЕОРИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД: възможности (Васил Проданов)
- Защо темата заслужава внимание?
- Различните значения на оптимизма и песимизма
- Какво е сходството и разликата спрямо времето, когато Хаджийски пише?
- Историческият контекст по отношение щастието у българина
- Обсъждане с една потенциална песимистична теория
- Пет аргумента в подкрепа на нова оптимистична теория

**Част Първа: Теоретичният дискурс**
- *Глава Първа: Позитивната нагласа*
1. Оптимизмът може да бъде реализиран... ако има инициатива {Ина Димитрова}
2. Основни принципи на позитивното историческо мислене (Борислав Градинаров)
3. Предизвикателства пред оптимистичната концепция относно нашия народ (Станна Христова)

- *Глава Втора: Критичната нагласа*
1. Песимистични размисли относно "оптимистични теории" (Иван Кацарски)
2. Оптимизмът – спомен от миналото? (Димитър Цацов)
3. Националното самочувствие – плюсовете и минусите на оптимизма (Латьо Латев)
4. Реална ли е концепцията за "оптимистична теория" при българите? (Валери Личев)

**Част Втора: Историческата тематизация**
- *Глава Трета: Далечното и близкото минало*
1. Съдба, исторически път след Освобождението (Васил Пенчев)
2. Българското духовенство през вековете(Нина Димитрова)
3.Времена със знак „оптимизъм” в разказите ни(Ивелина Иванова)
4.Културни корени зад българския песимизъм(Ивайло Кутов)

- *Глава Четвърта: Диагностика насъвременното общество*
1.Неподвижността във взаимоотношеният между хората(Ninola Vasilev )
2.Поглед към социалния статус : ситуация при хора между40 до55 години.(Нина Пехливанова )
3.Идеята как Европейските ценности влияят над народа.(Таня Неделчева )
4.Неправилното разбиране о евроинтеграция .(Ninolay Buyunliev )

- *Глава Петa:*Историческа перспектива.
...

*Част трета:*Практическите измерения
...

По този начин текстът разглежда важността от разработването или преосмислянето на подходяща философска рамка чрез призма прогресивна рефлексия върху идентичността , настоящето ми бъдещето.