Стомогилие

Темата за Стомогилието (Стохълмието) ме е заинтересувала още по време на студентските ми години. Тогава получих задача да напиша реферат по този въпрос, което ми даде възможност да се запозная с много литература. В резултат на изследванията си открих редица интересни и значими теории.

Първата особеност е, че множество български и чуждестранни автори са предложили различни хипотези относно местоположението на Стомогилието. То се локализира в широки граници - от Софийското поле до Черноморското крайбрежие, включвайки също части от Дунавската равнина в България.

Втората особеност касае количеството могили в района: едни източници посочват над сто могили, докато други твърдят, че той обхваща около сто хълма.

Третата важна точка е свързана с апокрифната литература, която описва Стомогилието като място на големи битки между варвари и византийци.

Най-значимият аспект обаче е фактът, че историческите извори определят Стомогилието като територия за заселване на славяните и прабългарите. Темата за тяхното население върху Балканския полуостров представлява ключов момент в историята на региона. Процесите след това заселване оказват дълбоко влияние във всички сфери – обществена, икономическа, културна и социална. Това води до разпадане на робовладелския строй и поставяне основите за нов феодален ред; носители на тези промени са именно славяните и прабългарите.

Точно тези две етнически групи комбинирани с местното тракийско население формират българската държава, която бързо става влиятелен фактор в развитието на Югоизточна Европа. Всичко това остава дълбоко вплетено в съзнанието не само на съвременниците им, но и у бъдещите поколения – затова темата намира отражение в писанията от онова време.

След задълбочен анализ на прочетеното стана ясно за мен колко важно значение има районът Стомогилео за славянските и прабългарските общности. Това беше област със значително влияние върху формировката на българската държава. Не предполагах тогава как ще успея точно да установя позицията му или как ще работя години наред по проучването й – богатството от археологически находки от времето както преди така и през Първата българска държава (VII-XI век), а също така да допринеса лично към организирането ѝ чрез участие във всеобхватните научни интердисциплинарни изследвания в историко-археологическия резерват Сборяново.
Йордан Стефанов