Поезия. Публицистика/ Гео Милев

Ролята на Гео Милев в българската културна история не може да бъде сведена само до отделни аспекти от неговата изключителна личност. Най-силно се свързва с поезията, тъй като емблематичната му творба "Септември" трагично определя съдбата на автора.

В действителност, за тридесетте години от живота си, Гео Милев е оставил забележително поетично наследство. Началото му е белязано от уважение към Пенчо Славейков, последвано от симболистичните настроения в ранните му стихотворения и особено в "Панихида за поета П. К. Яворов", написана през 1914 г. в Лайпциг след смъртта на известния български поет и публикувана през 1922 г., както и в стихосбирката "Жеетокият пръстен" (1920).

Най-яркото отличие на Гео Милев в българската литература обаче е страстното и образовано прокламиране на експресионизма – той всъщност е основополагаща фигура в този стил у нас. Модерната тенденция присъства ясно в произведенията от цикълa "Иконите спят" (1922), а също така във важните му поеми "Септември" (1924) и "Ад" (писана през 1922 г., публикувана през 1925 г.), както и непубликуваната приживе творба "Ден на гнева". Експресионизмът оказва влияние дори върху специфичната лирическа проза на Милев - сборниците “Грозни прози” (издадени през 1924 г., но написани между 1918-1919 година) и “Експресионистично календарче за 1921”, отпечатано края на 1920 година.

Не трябва да се подценява значението, нито обемът на критическото наследство, което писателят оставя след себе си./.../ Елка Димитрова