Вечерен праг Т.1/ Стихове и поеми

ВЕЧЕРЕН ПРАГ

Сега стоя пред входа на дома си. И независимо от това, че ветровете вече изпълват тъмнината... На прага си съм застанал и ще изчакам да ме покрие пепелта от огнището,

стрела от смях, искра от късния огън,
и радостта от новите светли слова,
от вярата, че ако пожелая да премина през есенната шума, мога.

По хълмовете жълтеят диви круши.
Небесата носят септемврийски птици.
Аз се заглеждам в техните зеници
и виждам как далечен огън дими.

Моите другари са край този огън
и наливат тежко вино в големи съдове,
докато песните им като бурна пяна
в кипящия поток носат неясни мъки и тревоги.

Започвам бавно да вървя. Някъде дълбоко помня
техните черти, неизличими от вятъра.
Те работиха упорито и дълго
в най-тежките каменоломни.

Пихме заедно вино. В мен то все още е живо!
Но те сега са далече.
Обгръщам се с есенната вечер
и усмивката ми е кратка и горчива.