Българското читалище в Цариград /1866-1876/ и културно-националното Възраждане

Доцент Елена Харбова е експерт в сферата на българската възрожденска история, изворознанието и архивистиката. Завършва специалност "История" с профил по археология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1959 година. Тя има над 150 научни публикации, включително документални издания и проучвания за важни обществени, културни и политически събития, личности и институции от националната ни история. Нейните многобройни статии, рецензии и справочници представляват значим принос за развитието на българската историография.

В продължение на много години (от 1980 до 1991) тя е директор на Българския исторически архив при Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Участвала е активно с доклади на национални и международни конгреси и конференции. През 1996 г., получава покана да стане член на Щатската академия на науките в Ню Йорк. За своите постижения е отличена с Диплом от Комитета за култура (1987), Грамота от Главно управление на архивите за заслуги към архивното дело в страната (1982), орден „Св. св. Кирил и Методий“ (1987) сред други награди.

От 1993 г., доцента преподава архивознание и археография в Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии.

Професор д-р Н. Жечев отбелязва: "Работата на Елена Харбова запълва пропуск в културната история по време на Българското Възраждане... Изследването й впечатлява със своето богато документално съдържание."

Според професор д-р Станислав Дойнов: "...чрез разнообразие от литературни и документални материали, Елена Харбова проследява формирането на най-голямата българска интелектуална общност в Цариград, подчертавайки нейните значителни приноси към родната просвета, новобългарския печат, театралното изкуство и разпространението на книги."

Старши научен сътрудник д-р Вихрен Чернокожев коментира: "Ръкописът na Eлена Хaрбовa представлeнa първата обширна документална история нa Бългapcкoто читалище във Цариград i неговият принос зa духовното възраждане у нас; той служи не само като историческо свидетелство за живота nа българина през шестдесетте i седемдесетте години нa XIX век , но e cъщо тoлкова ценен aсектор въпроса зa bŭlgarskoto самосъзнание."