Съдби на 33 оборота

Спомнете си как преди не много време едно рефренче "Летя с колата, нататък летя..." създаде истински фурор. То бе изтананикано от участник в реалити-шоу почти четиридесет години след първоначалната му поява. Само малка група познавачи, които са слушали плочите от 60-те години, знаят, че това е песен на популярната тогава изпълнителка Нина Светославова. Ако медиите често представяха повече българска музика от този специфичен и интересен период, днешните млади поппевци нямаше да изглеждат като дърво без корени. Освен това щеше да бъде предотвратено разпространението на един друг жанр, който напоследък твърде често свързваме със страната ни в негативен контекст – тъжно е да се види България представена като клекало на стара тоалетна.

През 60-те години България е политически опонент на Запада и сателит на СССР, но не и кенефът на Европа. Художествената сцена тогава подлежи на идеологически контрол (както всичко останало), но множество "културни произведения", включително развлекателни песни, продължават да бъдат считани за образци до ден днешен. Въпреки ограниченията върху творческата свобода по онова време, много от тях изразяват духовна и естетическа цялостност; забавната музика не прави изключение.

Най-забележителното в биографиите на авторите на българската популярна музика през 60-те години е второто значимо произведение на журналиста Иван Георгиев след дебютния му роман "Една българска роза", което разказва драматичната история за голямата певица Паша Христова. В новото си издание авторът предлага още имена от така наречената българска естрада чрез техните лични истории.

В последните години Иван Георгиев работи активно с най-популярния български седмичник "Уикенд" и БНТ относно въпросите свързани с влиянието оставено от творците в сферата на забавната песен у нас.