Заради дякона Игнатия

Романът "Заради дякона Игнатия" предлага интересен поглед върху начина, по който възприемаме Левски, като акцентира на живота и делото му в контекста на ежедневието. Авторката представя оригинална идея – главният герой съставя сценарий за тържество в чест на Апостола, което насочва неговите размишления и разговори с околните към личността на Левски. В произведението са включени множество документални текстове, които умело се вписват в мислите и диалозите на героя. Въпреки това, романът не преминава в категорията на теоретични трактати или излишна литература; тук играе роля и добре балансираното чувство за хумор.

Всеки читател сам открива своя собствена истина относно Левски – за някои той е герой и певец, а за други революционер, идеолог или журналист (с публикация във вестник "Свобода"), републиканец или монах-рицар. За мен обаче той олицетворява българския дух. Дяконът сам осъзнавал значението си и писал: "Българският народ отдавна престана да бъде рая на султана. Той слуша мене, готов е всеки момент да започне революция." Скромният Дякон знаел силата си над султана – след като Турция започнала да трепери под натиска й. И кой всъщност я разклати? Единствено един Дяк! Хайде сега иди и не вярвай в чудеса!

Христо Карастоянов