Българевник Т.2: Година 2006-2007

Смятат, че глупавият човек се радва, когато разбере, че е бил мамен, докато мъдрецът изпитва удовлетворение при откритие на истината. Замислих се какви сме ние - авторите на "Българевник" - глупаци или мъдреци? Разбира се, понякога изричаме и безсмислици. Но един по-разумен от мен е казал: "Само мъдри хора могат да говорят глупости!" За невежия това е нормално състояние. Има моменти, в които произнасяме дълбоки истини, но често тези, които ги споделят, не осъзнават значението им. Мъдростта идва с времето и тя трябва да бъде потвърдена чрез опита. В крайна сметка поколенията ще вземат думата за всичко това. Намираме се между глупостта и мъдростта; важното е, че когато лъжата и истината бъдат разкрити, винаги има хора с радостни реакции – всеки според възприятията си. След всичко написано остава въпросът: какви са участниците от кафенето в нашия "Българевник"? Те са като всички нас – съществуват между мъдростта и глупостта; иначе казано: Истината е тук – лъжат ни!