Яков и ангелът

"Яков и Ангелът" е третата поетична книга на Патриция Николова.

Поезията й се характеризира с острота, лаконичност, действителност и дълбока изповедност. Тя проявява интерес към абсурдното, променливото и театралността. Стихотворенията представят градски разкази с реалистичен сюжет и неочаквани развръзки. В тях се играе с известни библейски фигури, създавайки един интимен свят в интересна симбиоза с парадоксалната реалност. Някои от персонажите са ежедневни – като слепата жена на светофара, учениците, които скачат от четвъртия етаж заедно, продавачката на дрехи втора ръка или циганките с руси деца; други пък са сюрреалистични – например бягащото дърво, трите маймуни или гарваните върху раменете на любимия. Сред героите можем да открием лудият колоездач, летящият човек без ръце Буда и голата Пина (Бауш), както и любовниците споделящи един общ сън. Действието преминава през различни места - от София до Прага и от Будапеща до Берлин - балансирайки между съня и действителността особено в любовните стихове, където времевите линии минало-настояще-бъдеще се преплитат в динамично цяло. Храмът във "Яков и Ангелът", независимо дали става въпрос за църква, синагога или джамия има ключова функция като център на баланс около който бушуват бурните моменти от живота. Като цяло книгата избягва клишета и добре познатата поетическа многословие.