Родословие на Бяла черква /1720-1920/

Тази книга представя най-древното писмено родословие на населението в България, което принадлежи на град Бяла черква. Първоначалният вариант е създаден от местния свещеник поп Димитър през април 1849 година. В течение на следващите 70-80 години той е бил допълван и обновяван от краеведи от региона. Настоящата версия на родословието е разширена с използването на различни източници, включително ранни писмени сведения за фамилии, оставени от Бачо Киро, които съдържат имената на жителите белочерковци, родени около 1720 година.

Жителите на Бяла Черква са играли значима роля в множество исторически събития както по време на Възраждането и Априлското въстание, така и след Освобождението. Затова освен самото родословно дърво, книгата включва коментарни рубрики и приложения с много интересни случки от живота им - вариращи от забавни до драматични ситуации. Предоставено е ново научно тълкуване относно важните събития като Дряновската епопея и предателството към Бачо Киро. Описани са само действително живели хора и документирани инциденти; фолклорът и легендите почти не присъстват.

Авторът на тази книга произхожда от семейство кореняци-белочерковци в Бяла черква.