Избрани произведения Т.6: Книга за Софроний. Процесът 1873. Съединението прави силата/ твърда корица

„Опознай себе си!“ – това е призивът, който един от ранните европейски философи отправил към своите ученици. Сократ вече се съмнявал в убеждението, че нашето „аз“ и истината за него са едно и също нещо. Ако разгледаме автобиографиите на хората, ще видим колко прав е бил той.

Ясно е, че човек не може да размишлява без да твори. Личната истина никога не отразява напълно действителността; тя винаги е относителна. Затова автобиографията и автопортретът представляват просто индивидуалното мнение на даден човек за самия себе си, а биографията и портретът показват възгледа на другите за него. Степента до която те приближават или отдалечават от истината зависи от усилията вложени в тях (тези усилия обикновено наричаме творческа прозорливост). Когато започвах написването на книгата си, планирах да я нарека „Истинското житие на Софроний Врачански“. Но сега, когато приключвам работата по нея, подобно заглавие ме плаши; нямам как да го променя на „По-близо до истинското житие на Софроний Врачански“. Нека тази книга бъде просто една сред многото произведения, които българската култура дължи на поп Стойко.

В контекста досегашния текст представя повече биография не толкова на автора като личност, а именно върху неговото единствено творчество. Произведенията могат да бъдат сравнени с деца - има такива с черти и качества унаследявани от родителя им; при тях лесно можем да открием образа му. Има деца обаче, които отказват наследството си; чрез техните действия виждаме какви са били техните родители посредством отрицание. Срещат се благодарни творби и деца, които издигат паметник в чест на своя създател за поколения напред. Други оставят гробовете им забравени под бурени до непознаваемост.

Не липсват случаи творбите или децата да предизвикват разочарование у майките: „Да не бях го раждала – щеше ми било по-добре!“ Често срещаме произведения или потомство така впечатляващи ,че родителят трудно вярва собствените си очи: „Аз ли направих това?“ А най-тежкото престъпление остава патерицидът - авто-биографията може погрешно да представи своя автор в общественото мнение и трайно заличава истинските факти около него.

Поп Стойко от "Житие и страдания" успял да затъмни образа Софроний Врачански .Но докато живите деца сами стават родители ,творбите остават бездетни но вечни .Невъзможно е да унищожим героя от "Житие и страдания", само защото искате обратно неговият автор.Можем само da желаем дано Софроний ,който стане герой във нечий труд ,да получи същия вид безсмъртие което дарил поп Стойко.Надявам се поне частично тези две истории някакси все пак присъстват взаимно.
Вера Мутафчиева