Пророците и мафиите: Христо Калчев и Георги Стоев

Отне ми значително време, за да взема решението да създам тази малка книжка. В последно време стана популярно да се пише документалистика и много хора, независимо дали имат опит или не, започват да творят в този жанр.

Не знам какво точно ще излезе от всичко това – времето ще покаже... За мен беше особено важно да разкажа истинската история. Някои може би няма да я приемат добре; други могат дори да ме обвинят, но не ми пука особено. Решението си дължа на няколко важни личности.

Първоначално на Христо Калчев – след случайната ни среща и многото дни прекарани заедно през последните му две години, докато той работеше върху своята сага за българските престъпници, го почувствах като баща.

Също така благодаря на Георги Стоев. Въпреки че твърдеше, че е различен и желае да се освободи от миналото си, той не успя просто защото все още не бе готов напълно да признае вината си.

На Ели Калчева също дължа признателност – подозирах, че моите усилия по отношение на истината нямаха желания резултат и тя остана вплетена в интригите около себе си. Аз обаче избрах да стоя извън тях.

Дължа го и на себе си: попаднах сред правилните и неправилните хора в точния момент и научих както полезни уроци, така и вредни истини.

Благодаря на всички мои малобройни приятели и тези които по един или друг начин са свързани с мен. Най-вече обаче съм благодарна на семейството ми - те вероятно са ме укорявали за смелостта ми в сблъсъците със собствените страхове.

Убедена съм, че повечето обикновени хора вече са уморени от всякакви самозванци-експерти по българска престъпност, които пишат само за определени заможни личности.
Аз нямам намерение да пиша подобна литература - просто нямам достатъчната информация. И освен това целта на книгата е друга.

Искам единствено леко да открия завесата над последните две години от живота на един писател – човек който търси начинът си навън след изпадане в трудности; става дума също така за негов "добър приятел". Всички останали герои в разказа ми не са случайни фигури.
Просто аз бях там...

Историята е проста: трима мъже и връзките помежду им фоново оформят нашата действителност.
Случките описани тук можете или веднага сами потвърдите като реалистични факти ,или пък възприемете като плод на авторски интерпретации; част от тях може би се случили действително… Други пък вероятно никога не станали факт.
Оставям читателя самоволията сама преценка ситуацияте .

Без желание обаче нарочно давам име то все пак мога измисля ликовете (това е литературна работа), но Христо Калчев винаги казваше: „Който се страхува от мечки -да избягва гората...”
Значи ,няма причина аз сами притеснявам .
Авторът