Воля за смисъл. Избрани доклади по логотерапия
Издателство: | Леге Артис |
Брой страници: | 322 |
Година на издаване: | 2011 |
Дата на издаване: | 2011-05-26 |
ISBN: | 9789548311199 |
SKU: | 15926400017 |
Размери: | 20x14 |
Тегло: | 267 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 15 лв. |
„Ако се изправя над собственото си нещастие, ще успея да се повиша.” - Хьолдерлин
Виенският невролог и психиатър Виктор Е. Франкъл е създател на логотерапията – наричана от някои автори „третото Виенско направление в психотерапията”. В настоящата книга са включени доклади на Франкъл, които очертават неговите идеи. Той разглежда редица теми като:
волята за смисъл / времето и отговорността / логосът и екзистенцията / плурализмът в науките и единството на човека / детерминизъм срещу хуманизъм / логотерапия и методите ѝ.
Свободата представлява уникален аспект на човешкия опит, но тя има своите ограничения. Човек не може напълно да избяга от обстоятелствата; вместо това той е свободен да избере как да реагира спрямо тях. В крайна сметка именно той решава дали ще се поддаде на условията или ще ги преодолее.
„Често забелязваме само сивотата на временността, но пренебрегваме богатството на миналото, където сме съхранили нашите житейски достижения: творбите ни, постъпките ни, любовните преживявания и страданията ни, понесени с достойнство.” - А. Батяни
Цитати
„Слънчеви дни… вместо да тъгуваме за загубеното време,
по-добре усмихнете се за миговете, които сме имали.”
Да бъдеш човек означава да надскочиш собствените си граници; то те води към нещо извън теб самия – било то цел или връзка с друго човешко същество. Съществуването като индивид е нарушено дотолкова, доколкото тази себетрансценденция остава неизпълнена.
Свободата е основополагаеща черта на човечеството, но тя носи свои ограничения. Човек не е освободен от ситуацията около себе си; по-скоро му остава свобода в начина му на възприемане й. Но условията сами по себе си нямат окончателно значение – все пак личният избор определя дали човек ще бъде победител или жертва.
В концентрационните лагери хора бяха принудени да разкрият истинските си лица; както свинете така и светците свалиха маските си пред глада. Гладът бе обща беда за всички; обаче индивидуалностите станаха още по-ясни през тези трудности.
Накрая поведението на индивидите зависи не толкова от средата им колкото от решенията им.
Важно тук не са страхът или моментните чувства а позицията ни спрямо тях – т.е., нагласата която приемаме относно всичко това , която все пак остава свободно избрана."
.
.