Маговетри 3: Леденият рицар

„Била съм принцеса!“ Тези думи я накараха да се почувства много зле. За да не изпусне сълзите си, Маша започна да наблюдава снега, осветен от уличните лампи, през прозореца. „Какво ужасно определение – принцеса! Нужна е нова дума. Например коронела или коронеса – свързани с корона. Или…“
– Венцеса! – подсказа майка й от тъмния ъгъл на стаята.
– Да, точно така, венцеса като от венец!
Майка й тръгна към потъмняващата врата, шумолейки с дългата рокля до пода.
Нещо в помещението не беше наред; усещането бе странно както за майка й, така и за цялото пространство. Преди малко Маша беше вкъщи в леглото с термометър под мишницата и хапче в устата си; но сега всичко се промени: въздухът стана студен, тя напипа космати пантофи в тъмнината, а вместо врата имаше плътна завеса от грубо платно. Навън вместо уличните лампи и близките блокове се издигаше висока назъбена стена зад която се разстилаше пусто бяло поле със самотни увяхнали елхи.
– Мамоо! – извика Маша и побягна към мястото където би трябвало да бъде вратата. Направи няколко несигурни крачки напред, но чутият животински рев я върна обратно...