Принудени текстове: Самокритика на български писатели /1946-1962/

Поредицата „ЧЕРВЕНО НА БЯЛО: Литературен архив на НРБ" цели да запълни значителна празнина в съвременното разбиране за литературата по време на Народна република България (1946-1990). Тя представя важни проблематични области, реконструирани чрез изследвания в архиви и периодични публикации. Създава общи историко-културни контексти, свързани с литературната история на българския комунизъм. В серията се публикуват непознати или по-малко известни архивни документи, които формират нови тематични центрове за изучаване на българската литература от втората половина на XX век и изграждат документален основа за бъдещи изследователски дейности. „ЧЕРВЕНО НА БЯЛО" е част от научноизследователската инициатива „Литературата на Народна република България (1946-1990)", реализирана от департамент „Нова българистика" при НБУ, която работи както върху публикуването на документални текстове, така и върху тяхното критично анализиране.

Сборникът съдържа "самокритики", наложени или задължителнo поискано от комунистическия режим от различни български писатели като Димитър Талев, Димитър Димов, Владимир Василев, Фани Попова-Мутафова, Пеньо Пенев, Валери Петров и Никола Фурнаджиев. Част от авторите са принудени да напишат или просто да подпишат подобен вид текстове под натиска на репресивния апарат; други активно участват в кампании за насърчаване на “критиката и самокритиката” през периода. Книга не само разкрива трагедията пред творците опитващи се да запазят своя независимост и достойнство но също така разглежда механизмите за генериране на лоялност разработвани от тоталитарната система между 1946 и 1962 година. Подчертано е как личните драми стават част от политическите механизми и как индивидуалният стил влиза в конфликт с безличния дискурс наложен от властите.