Византия

В книгата доминира философско-историческото осмисляне, предпочитано от автора, вместо детайлното документално изследване на конкретната проблематика. Нека това се има предвид при евентуален упрек за компилативност, какъвто е възможен от страна на някои по-скрупольозни читатели с традиционна нагласа на историческо мислене.
Монографията обхваща десет глави, групирани около четири, по-съществени проблема. Първата група третира един принципно познат, но научно деформиран през последните десетилетия в нашата литература проблем -християнството, което разглеждам като феномен на византийската цивилизация. Понятно е, че този така сложен проблем не може да бъде изчерпан задоволително. Стремежът на автора е да го постави в контекста на византийската култура, доколкото го схваща като фундаментален в триадата на визактизма: римска държавност, християнство и елинистическа култура.
Втората група третира проблеми на гражданската история от епохата на ранновизантийския период (IV - първата половина на VII век). Фиксираната горна граница (до управлението на Ираклеоните) се базира на обстоятелството, че тъкмо в ранновизантийската епоха се поставят основите на ромейската държавност, оформят се насоките на културното развитие и главните центрове на социално-политическия живот.