Византия

В произведението преобладава философско-историческото тълкуване, което авторът предпочита, вместо задълбочено документално изследване на конкретните въпроси. Това е важно да се има предвид при евентуални критики за компилация, които могат да дойдат от по-придирчиви читатели с традиционен исторически подход.

Монографията съдържа десет глави, организирани около четири основни теми. Първата група разглежда един проблем, който е познат в науката, но неправилно интерпретиран през последните години в нашата литература - християнството като явление на византийската цивилизация. Ясно е, че този сложен въпрос не може да бъде напълно изчерпан. Целта на автора е да го постави в контекста на византийската култура и да подчертае неговата роля в триадата на византизма: римска държавност, християнство и елинистическа култура.

Втората група анализира аспекти от гражданската история по времето на ранновизантийския период (IV - първата половина на VII век). Определянето на горната граница (до управлението на Ираклеоните) се основава на факта, че именно през ранновизантийската епоха започват основите на ромейската държавност и се оформят насоките за културното развитие и ключовите центрове за социално-политическия живот.