Европейските династии

Читателите, които ще се запознаят с тази книга, не бива да я възприемат като проява на временен интерес към аристократичните родове в Европа, вдъхновен от последните политически събития в България. Авторите ѝ са проявявали интерес към генеалогията и просопографията още когато в българската историческа наука активно се обсъждаше значението на индивидуалностите и народните маси за развитието на историята. Вероятно фактът, че тогавашната официална историография бе ограничена от идеологически рамки и поддържаше тезата за доминиращата роля на масите, провокира авторите да изследват и популяризират произхода и живота на ключовите фигури от европейската аристокрация. Резултатът от техния многогодишен труд виждаме днес при нови условия – без идеологични догми и с намален обем поръчкови публикации. В контекста на настоящата ситуация в България особено актуални стават думите на френския лексикограф Пиер Клод Виктоар Буаст: "Аристокрацията и демокрацията са сестри с различно възпитание". В крайна сметка аристокрацията представлява един от полюсите в обществото; нейното присъствие е необходимо за баланса между социалните сили.

Оставяйки разискванията относно "аристокрация" и "аристократизъм", книгата предлага ценна информация по редица въпроси свързани с произхода и живота на основни европейски аристократични фамилии. Много хора вероятно ще отбележат, че съвременните европейски аристократи вече нямат онова влияние върху политиката или икономиката както преди време. Революционните движения през последните два века сериозно отслабиха тяхната позиция, но много читатели все пак си задават въпроса дали аресточният елит не е казал последната си дума? Дали можем да очакваме неговото завръщане във властовото пространство? Има ли шанс това да бъде специфична реакция срещу хегемонията на една суперсила?

Във всеки случай европеската аристокрация остава важна част от историята през последния millennium. Техният принос носи повече личностни аспекти отколкото институционални; те напомнят за необходимостта миналото, настоящето и бъдещето да бъдат разглеждани като взаимосвързани части от човешкото развитие.
проф. дин Христо Матанов