Аудио-визията. Производство, разпространение, показване
Издателство: | Рой Комюникейшън |
Брой страници: | 240 |
Година на издаване: | 2017 |
Дата на издаване: | 2017-08-16 |
ISBN: | 9789549335439 |
SKU: | 16423570007 |
Размери: | 14x20 |
Тегло: | 284 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 12 лв. |
Подобно на останалите икономически сектори, и в сферата на аудио-визията цифровизацията води до промени в правилата за търсене и предлагане. В новата дигитална среда акцентът се измества от "продукта" към "потребителя". На следващите страници ще бъдат разгледани определени аспекти на измененията, които цифровизацията носи във филморазпространението и представянето на аудио-визуално съдържание.
Цифровият запис не само улеснява процеса на заснемане и повишава качеството на картината, но също така предоставя по-голяма свобода за творците да реализират своите идеи. Разходите за материали и монтаж значително намаляват, докато възможностите за свързване и разпространение чрез интернет са многобройни.
В киното тези иновации идват паралелно с трансформациите в начина, по който публиката възприема екранното изкуство. Като част от културната индустрия, филмовото показване и разпространение зависи както от познанията относно пазара, така и от самия продукт или услуга. Икономическите условия, конкурентните компании и алтернативните развлечения оказват влияние върху този сектор. Освен текстовете в посланията през движещи се изображения, киното като културна практика формира нов тип театри и зрителски навици. Робърт Арнолд отбелязва важността да се разбира „ходенето на кино” като исторически обоснована социална практика – това е основополагающа точка за теории относно възприемането на филма.
Съществуват проучвания, които анализират променящите се отношения между формата на филма, кинозалата и технологичния напредък в киното. Те изследват историческото развитие на никелодеоните (евтини кина), класическите киносалони, въвеждането на звук в киното, автокинята и мултиплексните зали. Други учени като Джанет Уаскоу подчертават индустриалната структура със специален фокус върху икономическите връзки между производството, разпространението और показването му. От своя страна Робърт Алън акцентира нуждата от разглеждане концепцията за рецепция в киното какво взаимодействие имат различни индустриални форми (показ) с демографските характеристики (аудитория) και контекста при прожекция.
Поради фактора че цифровизацията премахва много невъзстановими разходи свързани с производството [4], дистрибуцията вече може да бъде осъществена чрез комбинация от стари و новаторски маркетингови техники с помощta na информационните търсачки онлайн.
.
.